.:. .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
  
     
 
 
   Ако се провежда класация на най-популярните градински цветя, без съмнение латинката ще заеме едно от първите места в нея. Трудно може да се намери градина без латинки. Освен в градините, латинката е и прекрасна за балкон, особено нейните нови сортове. За нейната непретенциозност сигурно всички са слушали, но за това че латинката присъства и на трапезата, може би не всички знаят.
   Може да си мислите, че латинката макар и популярна, е твърде банална за градината ви и затова не си струва да я имате. Със сигурност грешите. Това цвете като никое друго се вписва във всяка идея за градината - и модерната, и екологичната, и всякаква друга. Не напразно латинката е била любимо цвете на Клод Моне и е заемала огромни площи в неговата градина Живерни в околностите на Париж.
Латинката и нейното семейство
  Родът наброява около 50 вида, произходът му е от Южна и Централна Америка. Латинското наименование на цветето се свързва с "trophae" — малък трофей, поради шлемовидната форма на цвета и щитовидните листа.

  Като културно растение се отглежда от 1684 година. Ние познаваме най-известния вид Tropaeolaceae mаjus. Често пъти в градините отглеждат и Tropaeolum cultorum, която е резултат от кръстосването на няколко природни видове, между които всъщност няма значителна разлика.

    По своята природа латинката е многогодишно растение, но се култивира като едногодишно, тъй като в нашата страна не презимува. Използват се както нейните компактни форми с височина до 30-40 см, така и лианоподобните (с дължина до 2,5 м). Цветовете й обикновено са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червенокафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка.

Отскоро у нас се появи и латинката Tropaeolaceae peregrinum, макар че в Европа това пълзящо (каскадно) растение е доста популярно. Нейните стъбла достигат дължина до 350 см, листата й са дребни, силно насечени, цветовете са много дребни, ярко жълти с гофрирани листенца и зелени шпори. Външно този вид почти не напомня познатата на всички латинка. Тя започва да цъфти по-късно, но изглежда много необичайно и сигурно представлява интерес за любителите цветари.

Какво обича и какво не обича латинката?

  Латинката е светлолюбиво и топлолюбиво цвете, предпочита умерено плодородни и влажни почви, но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтежа. От тях тя цъфти по-лошо, въпреки че листата й растат прекрасно. Освен това, латинката не понася варовити почви и се нуждае от фосфорни торове. Цветето не понася слана и студ.
   Най-често се сее направо в градината в края на април и през май, но може да се отгледа и разсад. Тогава се сеят по три семенца в саксийка, но при пресаждането им на постоянното място в градината трябва задължително да се запази пръстта около корените, иначе растението ще боледува дълго. Увивните латинки се засаждат край огради, перголи или беседки. Разбира се, за да се оформи зацветяването е необходимо редовно да се привързва към опорите. Храстовидните латинки се засаждат на слънчеви места в градината, в сандъчета на балкона или във висящи саксии.
   Латинката се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.
Полезно цвете

Латинката е не само красиво, ярко цвете, но и полезно растение, при това в най-различни области.

В зеленчуковата градина
Няколко корена латинки в оранжерията или в лехата между доматите или сред зелето са много полезни, защото пеперудите избират охотно латинката, за да снесат яйцата си и така тя привлича вредителите.

В кулинарията
В готварските книги може да се намери огромно количество рецепти на ястия с използване на това растение - салати, пюрета, супи, маринати. Използват се пресните листа на латинката, твърдите цветни пъпки и недозрелите семена. Листата могат да се събират от пролет до късна есен, плодовете (семената) - веднага след като падне прецъфтелия цвят, докато не са станали твърди. Листата могат и да се сушат, а пъпките и зелените плодчета да се мариноват.
Ароматичен оцет
Лесно можете да опитате да си приготвите ароматичен оцет за салатата. Залейте шепа пресни цветове на латинка с ябълков оцет, добавете и зърна черен пипер и карамфил, скилидка чесън. Затворете плътно. Оцетът може да се използва и за ароматизиране на сосове за месо.

Някога още монасите добавяли в салатите листа и цветове на латинка. Те старателно пазели тайната на своите рецепти. В миналото наричали това растение и "кардиналска салата", смятали го за особено ценно като източник на здраве и младост.

Всички части на латинката притежават пикантен вкус, а нейният приятен остър аромат през XIX век европейците смятали за възбуждащ апетита. От пресни листа и цветове на латинка, напомнящи по вкус салата крес, може да се правят салати. И досега във Франция добавят в салатите цветове от латинка, а едрите, приличащи на сбръчкани орехчета семена варят в оцет и използват като подправка за месо.

В медицината

Като лекарствено средство латинката, за съжаление сега е почти забравена, въпреки че по своя химически състав е ценна: богата е на йодни соли, калий, фосфор, провитамин А, витамините С, В1, В2. В латинката се съдържат растителни антибиотици, затова салатата от нея е полезна при грип и заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове.
Отдавна е известно, че семената, цветовете и листата на латинката са полезни при мъжкия и женски климактериум. Те помагат при депресия, потиснатост и раздразнение. За тази цел семената на латинката счуквали, а листата и цветовете изсушавали и използвали като подправка.



   Столетия наред семената от латинката използвали и за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и една чаена лъжичка заливали с вряла вода. Завивали на топло и оставяли така 1,5-2 часа. Правели тази настойка рано сутринта, а я изпивали след 17 часа на два пъти.

   Лечебни свойства имат и цветовете, и листата на латинката, но най-вече семената. Събират ги през август - септември, изсушават ги добре и ги излющват, съхраняват ги в картонени кутии. Настойка от растението се пие при анемия, изтощение, болни бъбреци, различни кожни проблеми. С отвара от листа и цвят, подправена с мед плакнат устата при проблеми на устната кухина. Спиртна настойка от листа на латинка и коприва втриват в кожата на главата за засилване растежа на косата.

    Количеството на витамин С в латинката е голямо, тя е богата и на силни антимикробни вещества: фитонициди и провитамин А (каротин). Клиничните изпитания на веществото, отделено от етеричното масло на латинката показали, че при болни с хронична коронарна недостатъчност, причинена от атеросклероза, пристъпите на стенокардия отшумявали след 2-3 мин, болката изчезвала, подобрявало се самочувствието. Веществото се нарича трополеин.

   Етеричното масло, влизащо в състава на латинката, притежава антибактериално и противогъбично действие, укрепва защитните сили на организма. В родината на латинката - Перу, още от древни времена са използвали пресни листа за обработката на най-различни рани

  Ето всичко това крие в себе си това скромно градинско цвете!
 

© списание «Бърборита», 2001-2004